Днес, когато дойдох да те взимам от градината вече ви бяха изкарали да поиграете навън в това слънчево и нетипично топло октомврийско време. Останах с теб да си доиграеш още малко с приятелчетата от групата. Успях и да направя няколко бързи снимки, а вечерта като ги разглеждахме ми каза и имената на децата, които вече познаваш - Кристиян, Ивайло, Гошко, Клемансия, Радостинка, Зорничка, Ирен, Натали и естествено г-жа Джеладска :)
Вечерта си играхме, ти отново беше в ролята на страшния острозъб, показваше ми зъбите си с думите: "Ето, виж ми зъба колко ми е ост":)
Измисляше си стихчета за острозъбите, а когато те попитах за куклата научила ли си го (в четвъртък госпожата спомена, че сте учили стихче, но така и не ми го каза) , ето как отново ме изненада много приятно:
Милата ми кукла
колко е красива.
Смее се и гледа
също като жива.
Аз я обичам.
Сърдя й се само,
дето не научи
да ми вика Мамо.
колко е красива.
Смее се и гледа
също като жива.
Аз я обичам.
Сърдя й се само,
дето не научи
да ми вика Мамо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар