...

В последните няколко седмици си толкова активна и толкова бързо се развиваш, че почти не ми остава време да опиша всичко, което се случва. Дори не мога да напиша всички нови думи, които си научила, макар и на твоя език, който май само ние с тати ти разбираме. Но важното е, че много усърдно се опитваш да комуникараш и да изразяваш емоциите си.

Когато се изцапаш и протягаш ръчичката, за да бъдеш почистена и казваш "Тапа!" (Цапа).

Изхвърляш дребни боклучета в кофата сама, естествено понякога там попадат и неща, които не са за изхвърляне :)

Помагаш ми като слагаш мръсните си дрешки в пералнята или пък вече изпраните ги изкарваш в легена. Тати казва, че си "майчина отмяна" :)

Отваряш и затваряш чекмеджета и шкафове, подреждаш, местиш, изкарваш...

Бях променила мястото, на което стоеше кантара и днес сама си го примъкна на старото място, самодоволно се качи на него и попита"Колко?" :)

Последната ти дума в речника е "обоко", провокирана от кученцето Диди, което казва "Обичам те", ти със същата интонация повтаряш "Обоко, обоко!" :)

Детската количка е новото ти място за събиране на плячки. Одеве в нея имаше кукла, куче, вафла, вода, солети, делфинче, четка за зъби, картинка с коте....

С вилицата вече се справяш почти без забележки. За съжаление искаш да се храниш само сама и вече ми е трудно да измислям какво да ти предлагам за хапване...Проявяваш интерес към новите храни, но всичко много бързо ти омръзва. Единия ден ядеш нещо с огромен апетит, на следващия дори и не искаш да го погледнеш.

Сутрин, когато тати стане на работа се будиш и ти. Изпиваш си млякото, което ти приготвя и когато той тръгне на работа на теб вече ти доскучава, ако не стана и аз. Тогава започваш да ме гъделичкаш с Жабчо или Живко по главата и отворя ли си очите, изхвърляш ги бързо на нашето легло и умолително искаш да ги последваш :) Хитрушка си ти!